събота, 14 ноември 2020 г.

Изненадите след разчитането на човешкия геном

След разшифроването на азбуката на живота с помощта на проекта „Човешки геном“ все по-често чуваме да се говори за редакция на гени, ДНК-разузнаване, генетично програмиране, биохакерство, дори синтез на геноми. 

Защо поради броя на своите гени не трябва да се възгордяваме в сравнение с черната топола и кръглият червей?

С Росица Панайотова, автор и водещ на предаването "Лабиринти на познанието" по БНР Програма "Христо Ботев" разговаряме за предизвикателствата, пред които се изправят учените след като човешкия т геном бе разчетен и се появи модерната наука „епигенетика“. 

Интервюто може да чуете на следния линк:  Изненадите след разчитането на човешкия геном

 

 

доц. д-р Милена Георгиева
Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология и магистър по клетъчна биология и ембриология. Научните ѝ интереси и търсения са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика, и съвременна биомедицина. Тя е автор на над 50 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти към национални, и международни финансиращи агенции.Популяризира науката в България с участия в радио и телевизионни предавания. Лектор е на TED платформата.

петък, 13 ноември 2020 г.

Храната като ключов епигенетичен фактор

Всеки от нас има вредни навици. Но как ще се почувствате, ако трябва да се откажете от следващата цигара или от пакетчето чипс в името на вашето бъдещо дете? 

 

Науката доказва: вредните навици се отразят не само на вашето здраве, но и на здравето на вашите, даже още непланирани деца?

Ами ако погледнем по-нататък?

Как бихте се почyвствали, когато разберете, че начинът ви на живот повлиява дори здравето на децата на вашите деца, т.е. на вашите внуци, нещо повече отразява се и върху техните бъдещи поколения?

Да, нашите ежедневни решения оставят своя отпечатък върху бъдещите поколения в много по-голяма степен, отколкото досега сме си представяли. 

 

 

доц. д-р Милена Георгиева
Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология и магистър по клетъчна биология и ембриология. Научните ѝ интереси и търсения са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика, и съвременна биомедицина. Тя е автор на над 50 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти към национални, и международни финансиращи агенции.Популяризира науката в България с участия в радио и телевизионни предавания. Лектор е на TED платформата.

вторник, 14 юли 2020 г.

Емоциите променят действието на гените


https://www.puls.bg/news-temp-preview/35754?fbclid=IwAR34C8OGOFyQsvfSaMA9Xea9_dpkuhjC-2PEdzFIp2nTTocA49HyyFty5gc

"От вратите, които отваряме и затваряме всеки ден, зависи животът, който живеем."
Шекспир (1564 - 1616)

 


Замисляли ли сте се какво би станало с Вас, ако при конфликт на пътя подходите със спокойствие и уважение към опонента? Как би се отразило това на Вашето емоционално състояние? Ами, ако избухнете, проявявайки нетърпимост, преживявайки стрес, нима това не би Ви навредило? Как бихте реагирали, ако знаете, че всички тези малки ситуации, в които попадате всеки ден, и още повече начинът, по който реагирате във всяка от тях, оставят отпечатък не само върху моментното Ви психическо състояние, но и върху Вашите гени? Нещо повече - тези малки ситуации, водещи до стрес, агресия или удоволствие, оставят отпечатък не само върху Вашите гени, но и върху гените на Вашите бъдещи деца!

 

Емоциите променят действието на гените
Емоционалната интелигентност се унаследява, но много повече зависи от начина ни на живот. Можем и да я развиваме, за да постигнем добро здраве и хармонични отношения

Прочети още на: Емоциите променят действието на гените | Puls.bg - https://www.puls.bg/zdrav-um-c-31/emotsiite-promeniat-deistvieto-na-genite-n-35754

"От вратите, които отваряме и затваряме всеки ден, зависи животът, който живеем."
Шекспир (1564 - 1616)

 


Замисляли ли сте се какво би станало с Вас, ако при конфликт на пътя подходите със спокойствие и уважение към опонента? Как би се отразило това на Вашето емоционално състояние? Ами, ако избухнете, проявявайки нетърпимост, преживявайки стрес, нима това не би Ви навредило? Как бихте реагирали, ако знаете, че всички тези малки ситуации, в които попадате всеки ден, и още повече начинът, по който реагирате във всяка от тях, оставят отпечатък не само върху моментното Ви психическо състояние, но и върху Вашите гени? Нещо повече - тези малки ситуации, водещи до стрес, агресия или удоволствие, оставят отпечатък не само върху Вашите гени, но и върху гените на Вашите бъдещи деца!

 

Емоциите променят действието на гените
Емоционалната интелигентност се унаследява, но много повече зависи от начина ни на живот. Можем и да я развиваме, за да постигнем добро здраве и хармонични отношения

Прочети още на: Емоциите променят действието на гените | Puls.bg - https://www.puls.bg/zdrav-um-c-31/emotsiite-promeniat-deistvieto-na-genite-n-35754

От вратите, които отваряме и затваряме всеки ден, зависи животът, който живеем."

Шекспир (1564 - 1616)

 Замисляли ли сте се какво би станало с вас, ако при конфликт на пътя подходите със спокойствие и уважение към опонента? Как би се отразило това на вашето емоционално състояние? Ами ако избухнете, проявявайки нетърпимост, преживявайки стрес, нима това не би ви навредило? Как бихте реагирали, ако знаете, че всички тези малки ситуации, в които попадате всеки ден, и още повече начинът, по който реагирате във всяка от тях, оставят отпечатък не само върху моментното ви психическо състояние, но и върху вашите гени? Нещо повече - тези малки ситуации, водещи до стрес, агресия или удоволствие, оставят отпечатък не само върху вашите гени, но и върху гените на вашите бъдещи деца!

Емоциите променят действието на гените

Емоционалната интелигентност се унаследява, но много повече зависи от начина ни на живот. Можем и да я развиваме, за да постигнем добро здраве и хармонични отношения

Милена Георгиева и Антонина Кардашева

Благодарим на Списание Puls.bg за възможността да представим този много интересен и новаторски текст с д-р Антонина Кардашева за връзката между епигенетиката и емоционалната интелигентност!

Ще продължим да ви разказваме още интересни неща!


http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_7.html
доц. д-р Милена Георгиева
Специалности:  
Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването
Популяризатор на науката в България.

неделя, 2 декември 2018 г.

ГЕННА РЕДАКЦИЯ НА ХОРА - ПОСТИЖЕНИЕ ИЛИ ЗАПЛАХА



Ето на, дойде и този момент........

Вече си имаме първото генно редактирано бебе. И то не едно, а две. 

Новината дойде от Китай. 
Защо от Китай?

Ами защото в Китай много далновидно влагат огромни средства в наука. От една страна Китай разполага с огромен свободен капитал, но освен това в Китай явно мислят в перспектива! Защото науката, както се вижда, наистина започва да представлява „непосредствена производствена сила“.

Защо това е историческо събитие. 

Първо, това е първата стъпка от един наистина епохален процес.
Нека да обясним.
От научна гледна точка събитието няма аналог. За първи път се променя по точно определен начин генетичен материал още в първите няколко клетки от началото на един нов индивид. Това означава, че всички клетки на роденото дете съдържат променения генетичен материал. Така, както твърди и д-р Хе, се отваря вратата за лекуване на над 12 000 генетични болести, повечето от които много тежки и всичките нелечими досега. Всъщност д-р Хе е успял да изреже в оплодена яйцеклетка (зигота) част от гена CCR5 (дълъг 32 нуклеотида) за протеин, който участва в изграждането на рецептора, през който вируса на ХИВ прониква в клетките. https://www.sciencemag.org/news/2018/11/ethics-aside-does-crispr-baby-experiment-make-scientific-sense. След тази генетична манипулация рецепторът не се изгражда правилно и вирусът не може да влезе и зарази клетките на индивида, който притежава тази индуцирана мутация. Д-р Хе е извършил тази манипулация в 22 зиготи, от които били имплантирани 16, и само две са довели до износена бременност. От тази бременност са се родили две момичета близначки. В едното момиче са редактирани и двете копия на гена, а в дугото само едното копие. Хе споменва, че има още една успешна бременност, от която се очаква раждане на ново редактирано бебе. Като оставим настрана техническите проблеми, които винаги възникват и трябва да бъдат решавани при всяка работа с генетичен материал, д-р Хе не е извършил нищо чак толкова трудно и революционно. Тази манипулация е достъпна за всяка съвременна генетична лаборатория, в която хората си разбират от работата.

Всъщност, постижението на Хе е в смелостта да го направи.
И тук идва въпросът с етиката на това генно редактиране на ембриони. Възможността за генно редактиране на човешки индивиди повдига изключително сложни етични, философски, социални, юридически и политически въпроси. Първият и най-важен въпрос е: може ли и трябва ли в името на лекуване на много тежки генетични болести да се разреши генното редактиране на ембриони?

Въпросът може да се постави и обратно: трябва ли генното редакртиране на ембриони за лекуването на зловещи генетични болести да бъде забранено, за да се предотвратят злоупотреби и най-вече създаването на безсмислено редактирани индивиди?

Отговорите на тези въпроси никак не са лесни.

Нека кажем нашето мнение на учени и генетици. 

Смятаме, че CRISPR технологиите все-още не са достигнали необходимото сигурно ниво и не са доказали своята висока безопасност, за да се използват върху ембриони, които после да се имплантират и отглеждат до бебета. Така, че изследвания чрез CRISPR – да, но използването за редактиране на човешки емриони с цел раждане на бебе, засега – не!

И така ние приветстваме първата крачка към сериозното лечение на генетичните заболявания, но нека да бъдем внимателни. Рано е още.

http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_2.html проф. д-р Георги Милошев
Специалности:
Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването
Дългогодишен популяризатор на науката в България.


http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_7.html
доц. д-р Милена Георгиева
Специалности:  
Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването
Популяризатор на науката в България.