сряда, 10 декември 2014 г.

Джеймс Уотсън продаде Нобеловата си награда



 Защо учен, участващ в разкриването на структурата на ДНК, 

продаде Нобеловия си медал???




Каква е историята?
 
Джеймс Уотсън е добре известен на всички, които подробно са изучавали биология и/или медицина и не само. Той е един от тримата учени, удостоени през 1962 година с Нобелова награда в областта на Физиологията и Медицината за разкриването на структурата на молекулата на ДНК – двойната спирала. Другите двама лауреати - Франсис Крик и Морис Уилкинсън, са вече покойници. 

В момента Уотсън е на 86 години. 
Той е първият жив нобелов лауреат, който продава медала си от Нобеловата награда на търг. Медалът на Франсис Крик също бе продаден на аукцион, но това стана през 2013, девет години след неговата смърт.

Защо Уотсън продава своя Нобелов медал приживе?

Според неговите собствени думи той предлага медала на аукцион в „Кристис“, Ню Йорк, защото е отхвърлен от научната общност и защото се нуждае от пари.


Така ли е наистина?

Джеймс Уотсън е противоречива и ексцентрична личност и никой не би могъл да оспори това, дори и неговите най-близки приятели. Въпреки, че винаги е бил в светлината на прожекторите на общественото внимание и е заемал много престижни позиции в университети и други научни организации, той неведнъж е правил резки, критични и дразнещи обществеността изказвания. Чашата на търпението, обаче, преля през 2007ма, когато Уотсън заяви пред вестник Сънди Таймс, че хората с черна кожа са с по-ниска интелигентност. За това му расистко изказване той бе „анатемосан“ от повечето научни организации, отстранен от ръководната позиция в Колд Спринг Харбър лабораториите. Бяха му отказани всякакви публични изяви на конференции, конгреси и симпозиуми.

Вероятно това са част от фактите, които са накарали Уотсън да се почувства отритнат от обществото.
Възможно е! 

Но да се чувства толкова беден, че да продава престижната си награда, за която между другото през 1962 г. все пак е получил висок паричен еквивалент, едва ли!? 
Всеки има своя версия на събитията и това е нормално, но за нас като учени в областта на Молекулярната биология продаването на медала не може да остане незабелязанo. Затова и си позволяваме да го коментираме. Нещо повече имаме усещането, че в България международните научни новини минават някак встрани. В българските медии тази новина беше леко и едва забележимо спомената за разлика от световните медии, които вече месец дискутират върху това решение на Д-р Уотсън.

Кой и защо купи медала?

Миналия четвъртък (04.12.2014) на аукциона в „Кристис“ медалът бе закупен от руския милиардер Алишер Усамов за рекордните 4.7 милиона американски долара. В интервю пред руски медии Усамов каза, че е купил медала, за да го върне на Уотсън, който според неговите думи бил един от най-великите биолози в цялата история на човечеството и било срамно учен от такъв ранк да се налага да продава своята престижна награда. Интересен факт е, че когато г-н Усамов научил за намеренията на Уотсън да продаде наградата си на търг, милиардерът предложил да направи дарение на Лабораториите Колд Спринг Харбър с една единствена цел да спре ученият от подобно действие. Уотсън отказал. И продажбата станала факт. 4.7 милиона американски долара – най-високата цена за Нобелов медал досега.

Какво ще прави Джеймс Уотсън с 4.7те милиона долара, които получи за Нобеловия медал?

Още когато пристъпи към продажба на медала от Нобеловата си награда, Уотсън заяви, че заради отстраняването му от всички ръководни постове и научни комисии през 2007 г. той разчитал само на доходите си като учен. Според неговите думи той се нуждаел от пари. Колко тъжно?! Така че едната част от тази огромна сума той ще съхрани за себе си и семейството си. Като извинение прозвучаха думите му, в които той казва, че другата част от парите ще бъдат дадени за благотворителност. Уотсън обяви, че ще дари част от тази сума за развитието на науката, като дари пари на Университета на Чикаго, където е учил като студент, на Университета на Индиана, където е придобил докторска степен и на лабораторията в Кеймбридж, където двамата с Крик са работили съвместно върху разкриването на структурата на ДНК. Освен това Уотсън обяви, че ще похарчи част от сумата и за закупуване на картини на поп-арт художника Дейвид Хокни, на който бил голям почитател.

Нашето мнение

Джеймс Уотсън безспорно е учен с интелект и късмет достатъчни, за да участва в едно от най-великите открития в биологията. След това си откритие и получаването на Нобеловата награда той написа една от най-добрите монографии по молекулярна биология „Молекулярна биология на гена“, участва в промотирането и изпълнението на проекта „Секвениране на човешкия геном“ и ръководи успешно едни от най-престижните научни организации. Това са факти и никой учен не бива да ги отрича.

От друга страна, не можем да се съгласим с ексцентричност, която се изражда в расистки лозунги. Трябва да отбележим, че Уотсън се извини публично за думите си, но  сякаш никой не пожела да го чуе, или се получи „Казана дума, хвърлен камък“! На нас като учени не ни харесва някак си и идеята престижно отличие като Нобелов медал да се продава на търг и то приживе, каквито и да са подбудите. Това е отличие за научни постижения и продажбата му означава отричане и неуважение към постижението, а и към цялата научна общественост, която го е удостоила с него. Жалко, че това е начинът, по който един известен учен се опитва да влезе отново под светлината на прожекторите на научната общност. Едва ли това е правилният път. Но,... „Това има!“, както казва един български биолог, когото цитираме без да сме го питали за неговото съгласие, за което се извиняваме.

А, как Уотсън ще постъпи с парите от медала предстои да видим, ако изобщо до нас достигнат такива новини…..

„Май вече всеки с достатъчно пари може да си купи Нобелова награда…..!“
Написаха международни медии….Тъжно!




http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_2.html доц. д-р Георги Милошев
Специалности:
Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването
Дългогодишен популяризатор на науката в България.



http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_7.html д-р Милена Георгиева
Специалности:  
Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването
Популяризатор на науката в България.

сряда, 3 декември 2014 г.

"СИНДРОМЪТ Х" или КАК ДА СПРЕМ СТАРЕЕНЕТО


Остаряването е сложен процес, който плаши всеки един от нас независимо от възрастта. Дефинирането на понятието остаряване е сложно, защото самият процес включва много фактори и компоненти. Крайният резултат, обаче, винаги е намаляване с напредването на възрастта на всички функции  на организма, което в крайна сметка води до смърт.

Когато тези процеси се случват нормално, т.е. проявяват се в късните етапи от живота на всеки един от нас, говорим за „нормален процес на стареене“. Скоростта, силата на проявленията на остаряването върху организма, зависят както от генетичната структура, така и от начина на живот. Няма строго определени гени, чиито продукти да водят до забавяне на стареенето и колкото и да се спекулира по този въпрос, все още еликсирът на дълголетието не е открит. В противен случай откривателите му щяха вече да са Нобелови лауреати. Но е вярно, че в тази сфера са работи много. Търсят се дълбоките молекулярно-биологични механизми, които дирижират остаряването на клетките и тъканите. 

И ДА, основната цел е да се открият онези механизми, процеси и гени, които биха могли да доведат до забавяне на стареенето.

Неслучайно, когато през 2013 г. бе открит много интересен случай на спиране на процеса на остаряване при американско момиче, научната общност настръхна. Става дума за момиче, регистрирано като неостаряващ организъм. Това е един-единствен регистриран досега случай на нашата планета. Растежът на клетките, органите и умственото развитие на детето са започнали да се забавят още в началните детски години, около 4-5 годишна възраст. Накрая се е стигнало до окончателно спиране на клетъчния растеж. „Детето“ на 20 години не е можело да ходи, хранело се със системи, защото храносмилателната му система била недоразвита. Не говорело, изразявало чувствата си чрез мимики и звуци. Комуникацията му с околния свят през целия му живот била на много елементарно ниво. За отглеждането му се изисквали специални грижи. И като се има предвид, че тук не става дума за умствено изоставане в развитието, каквито синдроми има описани много, а по-скоро за цялостно спиране на нормалното стареене на клетките и на организма още в ранна детска възраст, то не е случаен интересът на учените към този случай и тяхното учудване. Те смятат, че това е единственият такъв случай в света и наричат заболяването „Синдром Х“.

Благодарение на добрата дарителска воля на родителите на това „дете“ кръвни проби са предадени за анализ в Американските Здравни Институти. Учените вярват, че разчитането на човешкия геном и натрупаните до момента данни за процесите на остаряване и факторите, които го управляват, ще помогнат да се разкрият онези изменения и мутации в ДНК на това "дете", които са довели до този необичен феномен.

Най-смелите предположения са, че откриването на гените, в които са разположени тези мутации, може да бъде първата стъпка към откриването на еликсира за вечната младост. Очаквания, каквито има и след разчитането на генома на лотоса.

Всички сме в очакване!


http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_7.html д-р Милена Георгиева
Специалности:  
Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването
Популяризатор на науката в България.

понеделник, 17 ноември 2014 г.

СВЕЩЕНИЯТ ЛОТОС - СВЕЩЕНИЯТ ЖИВОТ - СВЕЩЕНАТА ДНК



  
Цветето Лотос е най-силният символ в източните науки, в будизма, в древна Индия, Египет и Китай. Смята се за свещено растение, което олицетворява  чистота и целомъдрие, плодородие и производителна сила. Той е символ на хармонията и любовта, на чистота и съвършенство. Наричат го още “Цветето на светлината” като израз на взаимодействието между творческите сили на слънчевата и лунната вода.

Интересът на учените към Nelumbo nucifera (свещен лотос) беше продиктуван основно от факта, че това е едно от най-старите растения (датира от преди 7000 хил. години в Азия) и че неговите семена могат да запазят жизнеспособност в продължение на 1300 години. Последното качество прави свещения лотос изключително привлекателен за учените. Това, което изследователите откриха след секвениране на генома на Nelumbo nucifera беше изненадващо и за самите тях. 
Оказва, че геномът на лотоса има много ниска честота на рекомбинация, т.е. ниска честота на спонтанно възникващи мутации за разлика от другите растения. Ниската честота на мутации вероятно крие и тайната на това растение да бъде едно от най-древните растения в целия свят. Нещо повече, това е единственото растение с висока толерантност към различните условия на средата, най-вече влажност. Ниската мутационна честота на генома на лотоса казва много важни неща за стабилността на неговия геном, дава нови насоки на учените към бъдещи изследвания, които са по-целенасочени и интересни, защото в разчетената вече ДНК се търсят отговорите на важни въпроси, свързани с търсенето на лечение на много заболявания, в търсенето на ключа към дълголетие, към здравословно остаряване и високо качество на живот дори на преклонна възраст.

Такива изследвания в сферата на геномиката са масови в последните години и това изобщо не е случайно. Приемат се за нещо нормално, даже задължително в областта на Биомедицината. ДНК, гените, геномът са консервативни понятия и изследванията на ДНК в различни видове дават много полезна информация и за нас хората………
И в човешкия геном и в генома на лотоса молекулата на ДНК е изградена от едни и същи химически съединения и химически елементи – захар, фосфатни групи, елементите въглерод, водород, фосфор, азот и кислород. Еволюцията е съхранила тази молекула, както и процесите върху нея консервативни, непроменени, вероятно заради високия процент производителност, точност и  бързина. И точно тук се крие магията, наречена ЖИВОТ – в тази святост на ДНК.....  
Молекула с мъдрост, история и голямо бъдеще, защото ДНК е наследствеността, хардуерът, който управлява всички организми. Разгадаването на ДНК загадките отваря нови и нови хоризонти пред съвременната Биология и Медицина, и пред нас - учените.


http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_7.html д-р Милена Георгиева
Специалности:  
Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването
Популяризатор на науката в България.

понеделник, 27 октомври 2014 г.

ЕПИГЕНЕТИКА В СПОРТА




В първата част на темата ни за спорта обсъдихме как генетиката (геномът) на спортиста е критична (критичен) за високите спортни постижения.
Можем ли да променим нещо, или ще си останем толкова спортисти, колкото нашият геном позволява?

Влизаме в залата и започваме да разгряваме мускули и сухожилия. Чака ни тренировка - семинар с известен японски карате майстор – всички сме малко или много напрегнати, майсторът е много взискателен, а за правилното изпълнение на техниките релаксираното тяло и съзнание са особено важни. Ето, влиза и майсторът (8-ми дан). Всички се покланяме и сядаме с подгънати колене за нови три традиционни японски поклона. Следва кратко разгряване и започва истинската част на тренировката. Сенсей (яп. учител) показва поредица от движения, а ние се опитваме да ги повторим точно. Почти нищо ново! Правили сме ги в нашата клубна зала милион пъти. Въпреки това никой от нас на възраст между 15 и  55 години не може да настигне сенсея. Скоростта, точността и баланса, с които ги изпълнява, са зашеметяващи и отговарят горе-долу на енергията на 25 годишен младеж. А сенсей е на 66 години! След два часа и половина при 38 градуса стайна температура тренировката най-после приключва. След много колебания се доближавам до сенсея и си позволявам да го заговоря. Питам го как е постигнал тази форма и най-важното как я поддържа на тази възраст. Той се усмихва и казва: „Тренировки! Всеки ден.“ И след кратко мълчание добавя: „Постоянно. Ако пропусна една седмица тренировки, нивото ми спада с една степен (дан).

Питам се какво е това? Генетика? 
Едва ли! 
За 35 години в залата по карате съм виждал много привидно надарени спортисти. На тях всичко им се отдава някак си „от раз“. Само им се показва техниката и те я изпълняват без грешка. Правят го без усилие. За съжаление 99% от тези природни таланти се отказват да тренират след година-две. Тези, които постигат високо, майсторско ниво, всъщност не са природни таланти! Постигат го с много труд. Труд ежедневен, постоянен…...

Как да намерим отговорите на въпросите 
кой
кога и 
как определя нашето влечение, отношение и най-важното нашите успехи в спорта?


Да се върнем на значението на генетиката и епигенетиката в спорта…..

Вероятно от предишната част на блога, в която разгледахме значението на генетиката за нашите спортни възможности, много хора са се отчаяли. Излиза, че колкото и да тренираш – ако нямаш подходящата генетика, никога няма да постигнеш отлични спортни резултати. Обаче, съвременната наука, а и животът показват, че това далеч не е така.
Вярно, че при най-великите спортисти има благоприятно съчетание между добра генетична предразположеност и упорит труд, но повечето добри спортисти всъщност са се самоизградили с постоянна и правилна работа върху тялото си.

А, какво казва науката за промените, които настъпват в тялото при спортуване?

Отдавна е доказано, че при усилена мускулна работа се променя метаболизма на клетките в тялото и то не само на мускулните клетки. По-интересни, обаче са въпросите, запазват ли се тези промени във времето и бъдещите поколения и в нашия организъм? Ако да, то кои точно изменения се запазват и за какъв период от време?
Ясно е, че след като спрем да тренираме, постепенно губим форма. И това става доста бързо както казва японският карате майстор. А, остава ли все-пак някаква памет в клетките на нашето тяло за това, че е подлагано на усилено физическо натоварване? Последни научни изследвания показват, че – да, физическите натоварвания оставят своя отпечатък върху нашите клетки. Това се случва не върху генома (ДНК, нашите гени), а върху епигенома, т.е. върху начина на работа на гените. Изобщо, регулирането на работата на гените и главно – запаметяването на това как те са работили, се нарича епигенетика.

Нека повторим:

запазване на информация, която не се съдържа в последователността на ДНК молекулата и предаване на тази информация в поколенията. 
Науката, която изследва наследствеността, която не е закодирана в ДНК, се нарича епигенетика.

Клетките предават на своето поколение информация (памет) за физическо усилие. По време на интезивни физически усилия се променя и работата на гените. Обикновено става дума за включване на работата на определени гени на високи обороти. Всъщност се променя пространствената организация на генома, като промяната засяга предимно необходимите за физическото усилие гени. След прекратяване на физическото усилие работещите гени спират своята работа – умълчават се. Интереното в  случая е, че пространствената организация на тези гени отчасти се запазва! Това означава, че те са готови за много бързо включване отново, когато отново тялото има физически натоварвания. Ето това се нарича „епигенетична памет“.

Как се създава епигенетична памет?

Епигенетичната памет се създава чрез добре известните механизми на епигенетиката. Това са метилиране на ДНК, постсинтетични модификации на хистоните, хистонови варианти, некодиращите РНКи, висшите хроматинови структури. Всички тези механизми действат поотделно или в синхрон, индуцирайки се един друг, за да оформят правилната експресия на гените в клетката във всеки момент от нейния живот.
Едно широко мащабно изследване на физическите възможности на професионални колоездачи от 98 фамилии показва, че 47% от техните физически качества са наследени по ДНК, а останалите качества, които ги правят професионално успешни, те са развили у себе си чрез тренировки. Тренировки, които са повлияли тяхната епигенетика. Затова науката е склонна да приема, че около половината от качествата на спортиста са наследствени, а другата половина са епигенетика, изграждат се чрез тренировки и начин на живот. Показано бе също, че ензими, които извършват ацетилиране, де-ацетилиране и метилиране на хистоните (протеини в ядрото, около които ДНК се нагъва), имат отношение към съотношението на гладки/набраздени мускулни влакна в нашето тяло, т.е. към силата на мускулите. Има научни данни, които показват, че един ензим, който активно участва в хистоновите модификации (HDAC II) потиска образуването на гладки мускулни влакна. Такива изследвания показват директната връзка между епигенома и изграждането на мускули и сила при спортуване. Интересни научни данни показват, че при хора болни от диабет тип 2 има умълчаване на някои гени чрез метилиране на ДНК в техните промотори. Интересното в случая е, че при интензивни физически натоварвания това метилиране се премахва и гените стават нормално активни. Може би такива данни са в основата на добре известния факт, че хора болни от диабет се повлияват добре и получават подобрения, ако следват активна физическа програма. Засега, обаче тези изследвания са още малко на брой и явно са все още в началото си. Но бъдещето, което рисуват, е много обещаващо и интригуващо.

Колко време се запазва епигенетичната памет? Това е въпрос, който няма еднозначен отговор. Изглежда, че голяма част от тази памет се изтрива бързо, ако не бъде използвана. Примерът със загубата на физическа форма при спиране на тренировките е много показателен. Изглежда, обаче, че важна част от епигенетичната информация се запазва задълго и се предава в поколенията. Колко?
Това е въпрос, на който науката тепърва трябва да отговори. Въпреки че фактите и научните изследвания говорят многозначително за значението на нашия начин на живот върху бъдещите ни поколения.

Да завършим!
И така, всяко наше действие или бездействие остава своя отпечатък върху епигенетичната памет, т.е. върху това как работят нашите гени. А това означава най-малко две важни неща. Първо, един организъм, който е спортувал интензивно много по-лесно и бързо може да се справи отново с усилена физическа работа. Второ, част от тази епигенетична памет се предава в поколението на спортуващите. И тогава излиза, че децата на спортистите имат „предимство“ при започването на занимания със спорт – в епигеномът на клетките им спортът вече е закодиран. Това наистина съм го наблюдавал в залата по карате. Децата на спортисти много по-бързо схващат движенията и по-лесно понасят физическите натоварвания.

Изводът е, че:
За изключителния спортист е необходимо съчетанието на подходящи гени с много, много труд и редовни тренировки. За много добър и отличен спортист е достатъчно много, продължителен и целенасочен труд. Наградата за такива личности е, че предават епигенетичен отпечатък от своя усилен труд на децата си, а това може да се види дори и при внуците им.



http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_2.html доц. д-р Георги Милошев
Специалности:
Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването
Дългогодишен популяризатор на науката в България.