вторник, 30 септември 2014 г.

СЪДБАТА В НАШИТЕ РЪЦЕ

http://www.vienna-ivf.com/in-vitro/novini/hrani-za-plodovitost/?utm_content=buffer2ae9d&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer



„С наслада към успешната бременност“ e чудесна инициатива, стартирана от Виена Ин-Витро Център с подкрепата на Фондация "Искам бебе", Сдружение "Зачатие" и Лаборатория по Молекулярна Генетика, ИМБ - БАН. Книжката предлага палитра от разнообразни храни, съчетани с вкус, разбиране и много мисъл за здраве и живот. Тя дава добър шанс на бъдещите родители и на останалите хора да се запознаят с ползите от здравословното хранене. 

Не е случайно, че Аюрведа, древна философия за живота, казва: „Ние сме това, с което се храним.“ и това е самата истина.
Храната е проводник на различни сигнали към ДНК. Хранителните съставки, начинът, по който приготвяме храната, настроението, с което я консумираме, всичко това влияе върху работата на нашите гени, като създава сложна мрежа от взаимодействия в нашето тяло. Тези сигнали се предават на нашите поколения. 

ДНК не е нашата съдба, защото независимо, че носи наследствената информация, съществуват механизми, които определят как тази информация ще работи - механизми, които се предават на бъдещите поколения, механизми, които ние можем да контролираме.

Науката, която изследва механизмите на контрол на генома, се нарича Епигенетика (епи – над и генетика). В нея се търсят и намират отговори на въпроси като: „Защо еднояйчните близнаци боледуват от различни заболявания?“, „Защо, когато майката по време на бременността се храни непълноценно, новороденото е с малки размери и нещо по-лошо, самото дете след време дава подобно поколение?“; „Как клетките на нашия организъм, които са генетично идентични, изпълняват различни функции, формират различни тъкани и органи?“. 

За репродуктивната медицина епигенетиката е от голямо значение. Майката е проводникът на сигналите от околната среда към бебето. Мащабите на тези действия са огромни. С храната тя снабдява организма на детето с всичко, от което то се нуждае, за да работи неговият геном правилно, с цел получаване на здрав и нормален организъм.
Епигенетичната диета включва храни, които са източници на онези биологично-активни вещества, които най-ползотворно ще маркират ДНК и ще осигурят правилната работа на гените. 



http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_7.html д-р Милена Георгиева
Специалности:  
Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването
Популяризатор на науката в България.

петък, 12 септември 2014 г.

ДНК ДИАЛЕКТИ



http://epigenetics4u.blogspot.com/2014/09/blog-post.html
image by freeimageslive.co.uk - Prawny


Откъде идват различията между нас

Разчитането на човешкия геном (завършен напълно през 2003 г.), както и последвалият бум в разчитането на индивидуалните геноми на различни човешки индивиди показа, че макар всички ние да имаме уникална генетична информация (с изключение на еднояйчнитe близнаци, разбира се), разликите в ДНК са много малки. Средно, на всеки хиляда нуклеотида (четирите букви в  молекулата на ДНК – А, Г, Ц и Т, които създават генетичния код и са разположени по дължината на молекулата на ДНК) има само по една разлика при сравняване на едни и същи участъци от ДНК на два различни индивида. С други думи, последователността АГЦТТГЦА в единия индивид ще бъде АГЦТТЦЦА в другия, заменена или различна е само една буква. Оказва се, че ние много си приличаме по ДНК. Това, обаче, далеч не е така и убедени сме, Вие ще се съгласите с нас!
Тогава?
След разчитането и сравняване на генома на различни човешки индивиди учените установиха, че тези, уж малки генетични вариации, всъщност са много важни. Наричат се СНИП от англ.
SNP - Single Nucleotide Polymorphism и определят нашата идентичност.

Нещо повече!

СНИПовете позволяват на учените да търсят генетични промени точно в тези области при проверка за генетична принадлежност или родство, както и за определяне на предразположеност към различни заболявания. Ако разгледаме генетичната информация на африканци, азиатци, европейци, американци и други, ще открием много малки различия в тяхната ДНК и все пак тези разлики са по-големи между африканци и европейци, отколкото между европейци и американци. Интересен факт е, че сравняването на геномите на хора от различни раси, както и определянето на родствена принадлежност създаде много работа на генетичните компании, които предлагат тези услуги. Оказа се, че много известни хора се заинтересуваха от своята генетична принадлежност.

Учените, в частност генетиците, използваха тези данни да докажат, че всички ние –ХОРАТА, сме произлезли от около 10 000 на брой предци, които са дошли преди около 100 000 години някъде от Източна Африка. И че ДНК представлява „ЕЗИКЪТ НА ЖИВОТА“, но в резултат на индивидуалните разлики между хората, дължащи се на тези СНИПове и по-точно на разликите в тях между европейци, азиатци, африканци и т.н. този „ЕЗИК“ има своите "ДИАЛЕКТИ". И въпреки че ДНК диалектите между различните хора са много сходни, те си имат своите характерни звучения и проявления. Много сходни, но не и напълно еднакви, затова ги наричаме ДНК диалекти. Именно в малките разлики, които учените откриват, се крият онези вариации в генома, които определят какви сме в действителност. И това е много важно за съвременната генетика.

В средата на януари тази година в престижното американско списание „Разследваща генетика“ (Investigative Genetics) излезе интересна статия, в която учените показват как след изолиране и сравняване на ДНК от скелетни останки на наши пра- пра- родители може да със сигурност да се определят цвета на очите и косата на тези древни хора. По-подробно,  при сравняването на ДНК проби, изолирани от скелети на починали наскоро, в близкото и далечното минало хора, учените установяват, че в човешкия геном има около 24 генетични вариации, т. нар. единични нуклеотидни замeни (СНИП), които отговарят за цвета на очите и косата.

Тези изследвания отварят големи възможности пред криминалистиката, и археологията. Потвърждават възможността индивидуалните черти като цвят на очите, форма и цвят на косата, форма на вежди, ръст, телосложение  и т.н. на всеки един от нас да бъдат определяни с много голяма точност само по ДНК. Така след изолиране на ДНК от намерени фрагменти от кости могат да бъдат обрисувани индивидуални черти на хора, които са починали много, много отдавна и в то в много големи детайли.

Неизменно, това са много важни научни открития, които отварят врати пред цялата научна общност и могат да намерят приложение в съвременната медицина. 


http://www.chromatinepigenetics.com/p/blog-page_7.html д-р Милена Георгиева
Специалности:  
Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването
Популяризатор на науката в България.