СПОРТ, ГЕНЕТИКА И ЕПИГЕНЕТИКА

ГЕНЕТИКА И Епигенетика в спорта

Или как наследствеността определя спортните възможности и дали спортът променя наследствеността.

В две части на блога ще порасъждаваме малко по въпроса за взаимоотношенията между спорта и генетиката.

(Част първа - генетика)

Първо, нека уточним въпроса! Има ли генетика в спорта? Високите спортни постижения дължат ли се на генетична предопределеност (наследственост) или всеки може да ги постигне с много тренировки?

Казано на лаишки език: 
Има ли спортен ген?

Да!

В спорта генетичната структура, т.е., наследствеността е много важна.

Доказателства?

Преди два месеца полякът Станислав Ковалски, на 104 години, пробяга 100 м за 32.79 секунди. Много интересно постижение. Но още по-интересно е, че Ковалски никога не е бил професионален спортист и според собствените му признания: „През целия си живот съм правил каквото си искам и никога не съм ходил на лекар“. Започнал е да тича, ей така, като хоби, когато навършил 92 години!

Въпросът тук е, ако никога не си се занимавал сериозно със спорт, а имаш спортни постижения, какво е това, ако не наследственост?

Друг пример.

Всички знаем за десетилетната хегемония на лекоатлетите от Етиопия и Кения в бяганията. Те винаги побеждават на световни и олимпийски игри в средните и дългите дистанции. Учените са се занимавали с този проблем. Оказва се, че всички тези африкански атлети произхождат само от племена, населяващи долината Рифт. Нещо повече, 80% от успешните кенийски бегачи идват от едно племе (Календжин), което представлява само 12% от населението на Кения. За Етиопия, повечето от бегачите идват от племе, представляващо 5% от цялото население. Може ясно да се види генетична връзка, нали? Причините? Оказва се, че хората от тази долина имат относително по-дълги спрямо тялото крака, по-леки крайници и са развили по-големи бели дробове поради това, че живеят от векове на голяма надморска височина (2000 м).

А за какво друго освен за генетичен феномен можем да приемем лекоатлетичното чудо, наречено Юсейн Болт? Едва ли някой ще повярва, че само с усилени тренировки се постига това тяло, което може да изпревари на 100 м. всички останали атлети, (които между другото, също тренират много!) с фантастичните 1 - 2 метра. Тук, определено генетиката е играла силна роля.

Може да продължим да изброяваме подобни примери.

Разбира се, че учените отдавна търсят генетичните причини (гените), отговорни за изключителните спортни постижения. Доскоро това бе трудна работа. Днес, обаче, след секвенирането (разчитането) на човешкия геном и главно след паденето на цените за секвениране на цялостен индивидуален геном до близо 1000 долара на геном, това е сравнително лесно и бързо.

Какви са резултатите от генетичните и не само изследвания?

Излязлата миналата година книга на Дейвид Ъпщайн, озаглавена „Генът на спорта“ (David Epstein, The sports gene) описва някои научни резултати и предизвика истинска буря от интерес не само в спортните и научни среди, но и сред обикновените хора, които се интересуват от спорт. Нека споделим някои от заключенията в тази книга.

Доказано е, че бавните деца не могат да станат бързи. Скоростта се определя от съотношението в тялото на бавно съкращаващите се и бързо съкращаващите се мускулни влакна. Бързо съкращаващите се мускулни влакна могат да бъдат тренирани и да бъдат накарани да се съкращават по-бързо, но не може да се ускори съкращаването на бавно съкращаващите се такива.
Така, че каквото съотношение на мускулни влакна получиш в наследство, такава скорост ще можеш да развиваш!

Изследвания на спринтьорите от Ямайка (всички знаем, че на състезанията те доминират в спринтовите дисциплини) показват други наследствени черти – дълги крака и тесен таз. И още……. почти всички имат специфичен вариант на гена ACTN3*. Този вариант на гена дори неофициално се нарича „спринтьорски ген“.

Още….

Доказано е, че обемът и теглото на краката имат пряко отношение към спортните постижения. Ако краката около глезените са с един килограм по-тежки, това кара атлета да гори 24% повече енергия, което означава по-тежки крака – повече енергия, необходима за същия обем работа.

Възможностите на човек да стане по-добър атлет са генетично кодирани.  
Еднакво количество тренировка и натоварване не води до еднакво ниво на резултатите при различни хора. Например, аеробният капацитет на хората не може да се увеличи над определено ниво за конкретен човек, дори при изключителни натоварвания. Т.е. той е генетично обусловен.

И накрая, учените доказаха, че варианти на 23 гена участват в оформянето на индивида в по-добър атлет. А, каква е вероятността да се съчетаят всички тези варианти в един човек? Излиза, че такъв супер атлет се случва един на един квадрилион индивида (което е един на сто хиляди милиарда човека!).

Да, генетика при спортните постижения явно има, но съчетанието на генетичните признаци не е лесно да се разбере, а още по-трудно ще бъде да се повлияе и да се промени.

Хубаво. Убедихме се, че между спортните възможности и генетиката (наследствеността) има пряка зависимост. Значи ли това, че ние обикновените хорица, дето си нямаме такава специална генетична структура, трябва да се откажем, да окачим маратонките и да приберем кимоното в гардероба, за да ги дадем на децата и внуците си с надеждата, че те ще съчетаят необходимата генетика?

Повече за това в следващия блог.

А, дотогава ... излезте да потичате, плувайте или влезте в салона за едно здравословно изпотяване. Просто за всеки случай!

Поздрави и доскоро.
_________________________________________________________________

*АCTN3 – ген, от който се синтезира протеинът алфа-актин 3, силно застъпен в изграждането на мускулните клетки и участващ в мускулното съкращение.

доц. д-р Георги Милошев Специалности: Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването Дългогодишен популяризатор на науката в България.