НАРЕЖЕТЕ СИ ХРАНАТА ПРЕДИ ЯДЕНЕ

Още от ученическите години знаeм, че първобитните хора са имали по-едри лица с големи, масивни челюсти. Тогава ни учеха, че това се дължало на по-грубата храна, която на първобитния човек му се е налагало да консумира за разлика от нас, които се храним предимно с преработена (сготвена хрaна). И както е нормално това дълго време бяха предимно хипотези, базирани на предположенията за хранителните навици на първобитните.

Напоследък научните интереси в областта на еволюционната и по-точно еволюционно – антропологичната наука започнаха да се увеличават. Секвенирането на генома на неандерталеца и на някои други наши предци разпалиха дискусията за това, откъде в действителност произхождаме, как сме еволюирали. Доказано беше, че съвременният човек, т.е. ние, носим в генома си част от генома на неандерталеца. Дори беше установено, че някои човешки заболявания се дължат именно на тази ДНК, която е останала у нас от нашите прародители.

Наскоро учени от Университета Харвард погледнаха по различен начин на човешката еволюция, като се спряха на храненето и храната на първобитните хора. Те тестваха хипотезата, че видът храна, по-скоро начинът ѝ на приготвяне и на приемане могат да доведат до промени не само във външния вид на човека, но и в големината, и функционирането на мозъка. Списанието Nature публикува наскоро (09.03.2016) статията на учените Катрин Зинк и Даниел Либерман с резултати от техни експерименти върху хранене на доброволци с обработена и необработена храна, както и с храна, която е на големи парчета и такава, която е нарязана.

Накратко, те накарали определен брой доброволци да се хранят със зеленчуци (моркови), и месо (козе), които били нарязани на малки парчета. Тези парчета били с размери подобни на тези, които ние сме свикнали да виждаме в чиниите си днес. На друга група доброволци те давали храна под формата на едри парчета, в някои случаи дори ненарязана. Със специални сензори учените измервали броя на дъвкателните движения, както и силата, с която доброволците сдъвквали храната. Резултатите ясно показали, че когато храната не е нарязана, а е на едри късове и е сурова, са необходими около 17 процента повече дъвчене и около 26 процента по-голяма сила, за да стане храната удобна за поглъщане. Оказало се, че за нарязаната храна са необходими годишно 2.5 милиона по-малко дъвкателни движения! 

И нещо още по-фрапиращо! 

За да си набави необходимите 2500 калории на ден, на първобитния човек са му били необходими между 9 и 11 часа (4000 дъвкателни движения) дъвчене на ден! Това си е цял ден, преминаващ в дъвчене. На археолозите е известно, че предците на човека са започнали да обработват храната (да я режат на малки късове) преди около 2 милиона години. Ето защо някъде тогава челюстите и зъбите на човека са започнали да намаляват по размер и да се променят по форма – просто не са били необходими масивни челюсти и едри режещи зъби. Така сме придобили съвременния облик на лицата си. 

Учените отиват още по-далеч  в спекулациите си. Те смятат, че надробяването на храната на малки късове с помощта на каменни сечива е довело до по-малко време за дъвчене и освобождаване на повече време за други дейности, свързани с развитието на интелекта, като рисуване, чертаене, може би дори и смятане! Дали тази хипотеза ще се потвърди, ще покажат бъдещи изследвания. 

Едно е ясно, използването на миксери и кухненски роботи със сигурност ни спестява време и енергия, които ние да оползотворяваме за интелектуалното си развитие. А дали след 2 милиона години това ще доведе до промяна, та дори и изчезването на нашите зъби, предстои да видим.

доц. д-р Георги Милошев Специалности: Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването Дългогодишен популяризатор на науката в България.