ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН |
Артистично е да се опитваме да търсим в нас и във
всичко около нас нещо различно, уникално и ефектно.
Артистично е да бъдем различни.
АРТ – три букви, значещи много. АРТ – различен,
АРТ- интересен, АРТ – провокиращ и т.н. Различен, но не различен в лош смисъл,
а различен в онзи така привлекателен и обаятелен смисъл, който те кара да
възприемаш света около себе си по-задълбочено, с много мисъл, чувство и
разбиране.
Почти всяка от седем двойки по света има
репродуктивни проблеми и въпреки че за всяка трета от тях причините за тези
проблеми са неизвестни, тези двойки прибягват до методите за асистираната репродукция (АRТ – assisted reproductive technologies). АРТ
съкращението означава точно това - техники за асистирана репродукция. Технологии,
които са помогнали на толкова много двойки да имат най-важното нещо в живота си
- ДЕТЕ.
Интересът към тази тема беше продиктуван от нашия
опит в областта на епигенетиката. Отдавна работим по проблеми, които касаят все
още неразрешени въпроси от сферата на епигенетиката, преподаваме на студенти,
на млади и интелигентни хора, на ученици, изобщо отворени сме към всички хора,
които се интересуват. Пишем научно-популярни статии в различни списания и се
гордеем, че на местна почва правим един малък, но много смислен “break-through”. Показваме на хората, че начинът, по който
живеем, повлиява нас, нашите деца и правнуци. В тази връзка след покана от
водещи ин-витро центрове в България да изнесем лекция на тема Епигенетика и АРТ
на организиран от тях симпозиум, екипът ни се изправи пред едно голямо
предизвикателство. Нашите проучвания показаха, че темата е много сериозна и
стотици хиляди хора се интересуват от нея. Има над 200 000 блога в
мрежата, които засягат този въпрос. И това не е случайно!
Епигенетиката е наука за механизмите на предаване
на генетична информация без това да засяга промени в ДНК. Звучи езотерично и
много мистично, но е факт. Генетиката и Епигенетиката (epi- над и genetics - генетика) работят заедно и така определят
кои гени ще работят и кои не, как ще работят и колко. Целият контрол на генома се
осъществява от епигенетични механизми в клетките. Най-общо, това се модификации
на ДНК и протеините, които я организират. Модификации, които зависят от начина
на хранене, физическата активност, изобщо от начина на живот, но не само нашия,
а и от този на нашите прадеди. Страшничко, нали…
В тази връзка е важно да знаем, че при
образуването на половите клетки епигенетиката на бащиния и майчиния геном се
променя. Половите клетки (сперматозоиди и яйцеклетки) претърпяват развитие.
След много трансформации в епигенома, крайният резултат трябва да наподобява
този на изходните организми, иначе няма да има епигенетична наследственост. По
време на оплождането и ранното ембрионално развитие този профил търпи промени
отново и от това зависи в бъдещото дете кои черти ще преобладават, т.е. каква
сложна смес от чертите на двамата родители ще се получи. Майката повлиява този
процес в голяма степен. Начинът й на хранене преди и по време на бременността
определя епигенетиката на плода. Първото съобщение на блога беше посветено на
това. А това, с какво трябва да се храни
една бъдеща майка, е очертано във втората ни публикация. Дано намерите, това,
което ви интересува.
Развитието на плода в майчината утроба поема сигналите
от околната среда чрез майката. Ето защо, когато се говори за епигенетика и
асистирана репродукция, трябва да сме наясно, че всички манипулации, които се
извършват през периода на подготовка, ин-витро оплождане и трансфер на
ембриона/ите обратно към майката, няма как да не повлияят епигенетиката на
детето. В тази област в момента се правят много проучвания. Процесите са много
сложни и все още няма еднозначно становище как това се случва и какви са
последствията за бъдещите поколения. Някои автори споменават за намалени
размери на родените деца чрез АРТ, други – отхвърлят тези твърдения. Във всеки
случай, АРТ децата са най-голямото щастие за техните родители, както и всички
останали деца, заченати по естествен начин.
Това което ние искаме да подчертаем с това
съобщение е, че бъдещите родители трябва да знаят, че начинът им на живот влияе
върху епигенетиката на половите клетки, влияе върху оплождането и върху
развитието на плода, независимо дали децата са заченати естествено или чрез
АРТ. И колкото повече хора разберат това, толкова повече здрави деца ще има по
света. А децата ни заслужават едно истински добро ЕПИГЕНЕТИЧНО начало, една
истински добра генетична и епигенетична основа, предадена им от техните
родители, за да могат успешно да се справят с предизвикателствата на
съвременния свят.
Нека бъдем различни, нека мислим епигенетично!
д-р Милена Георгиева Специалности: Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването Популяризатор на науката в България. |
Много вдъхновяваща статия! Аз подкрепям мнението и мисля, че наистина е точно така и всичко зависи от нас родителите.
ОтговорИзтриване