„— Какво правиш ти? – попита малкият принц.
— Пия —
отвърна мрачно пияницата.
— Защо пиеш?
— попита го малкият принц.
— За да
забравя — отговори пияницата.
— Какво да
забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.
— За да
забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.
— Срам — от
какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.
— Срам от
това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.“
Това е оправданието на пияницата от великолепната книга на
Екзюпери „Малкият принц“ и често използвано оправдание от тези, които
злоупотребяват с алкохола.
Дали
обаче пием само, за да забравим?!
Разбира се, че търсенето на спокойствие и забрава е възможно обяснение, но не можем ли да намерим и друго, научно обосновано оправдание.
Разбира се, че търсенето на спокойствие и забрава е възможно обяснение, но не можем ли да намерим и друго, научно обосновано оправдание.
Напоследък значението на начина на живот на бащата за
бъдещите поколения започва да се превръща във важна и значима тема. И ако
доскоро беше възприето да се смята, че начинът на живот на бащата не се
отразява значително на поколението, то напоследък учените поставят под въпрос
това и привеждат сериозни научни доводи, които са в пълен контраст с тези
остарели вярвания.
Научната литература е пълна с данни, които показват, че
начинът на живот на бъдещия баща предопределя до голяма степен индивидуалното
развитие на бъдещето дете. Стресът, злоупотребата с вредни вещества, липсата на
физическа активност и затлъстяването са фактори, които и при двамата родители
оставят отпечатък върху бъдещите поколения. Нещо повече това въздействие може
да се предаде дори в няколко следващи поколения. Изследванията в тази насока са
много и сякаш ежедневно биват комуникирани под различна форма пред научната и широката
общественост.
Например, много интересни резултати публикуваха миналата
седмица учени от университета в Питсбърг, САЩ. Екипът има опит в изследванията
на влиянието, което има алкохолът върху бъдещите поколения в моделен организъм
мишка. В настоящето изследване учените правят следния експеримент - подлагат на алкохолна злоупотреба мъжки мишки
в продължение на пет седмици преди оплождането. След това изследват промените в
поведението на мишлетата, чиито бащи са били подложени на алкохолен „маратон“. Оказва
се, че това поколение (на „бащи алкохолици“, разбира се условно наречени от
авторите на публикацията по този начин) избягва алкохола. Още по-странното е,
че изследванията показват, че такива мишки по-трудно се поддават на стрес.
Известно е, разбира се, че когато човек е подложен на
прекомерен и/или продължителен стрес, то алкохолизмът често е решение. Вярна е
и обратната връзка. Алкохолизмът често се свързва с ниска устойчивост на
алкохолиците към различни видове стрес. Възможно е тези мишлета, чиито бащи са
били под действието на алкохол в продължение на седмици преди зачеването, и
които не показват склонност към алкохол, да бъдат по-устойчиви на стрес.
Но хипотезите, въпреки че са нещо полезно в науката, имат
нужда от научно потвърждение. Съвсем логично и колективът от Питсбърг не спира
само до научни наблюдения. Те установяват, че мишлетата, които показват силна
устойчивост на стрес, имат намалена синтеза на кортикостерон. А кортикостеронът
е хормон, който участва в реакцията на стрес при мишки.
И какво излиза?!
Бащи, които редовно употребяват алкохол, не само предават на
децата си отвращение към алкохола, но ги правят и по-устойчиви на стресови
условия. Резултатите от тези изследвания са коренно противоположни на това,
което знаехме за алкохолизма! Дали ще се потвърдят и в други изследвания, и с
други моделни организми, остава да видим. Трябва да си дадем сметка, обаче, че
това са експерименти върху мишки в контролирани лабораторни условия. Дали е
така при хората, които живеят в една много сложна околна среда, включваща и
неизброимо количество социални фактори, предстои да бъде доказано. Знае се, например,
със сигурност, че децата на алкохолици много често също стават алкохолици.
Значи, едно е при мишките, а друго при хората?
Или има друго обяснение….
И все-пак тези научни изследвания поставят отново въпроса:
Как влияе употребата на алкохол от бащите върху поведението на децата, върху
тяхното здраве и живот. Колкото и да не ни се иска въпросът е отворен!
А докато това не е ясно, ясно остава едно – Внимателно с
чашката!
|
доц. д-р Георги Милошев Специалности: Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването Дългогодишен популяризатор на науката в България. |
