ДАЛИ ЩЕ НАМЕРИМ НАУЧНО ОПРАВДАНИЕ, ЧЕ СИ ПИЙВАМЕ!

„— Какво правиш ти? – попита малкият принц.

— Пия — отвърна мрачно пияницата.

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

— За да забравя — отговори пияницата.

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.“

Това е оправданието на пияницата от великолепната книга на Екзюпери „Малкият принц“ и често използвано оправдание от тези, които злоупотребяват с алкохола.

Дали обаче пием само, за да забравим?!

Разбира се, че търсенето на спокойствие и забрава е възможно обяснение, но не можем ли да намерим и друго, научно обосновано оправдание.

Напоследък значението на начина на живот на бащата за бъдещите поколения започва да се превръща във важна и значима тема. И ако доскоро беше възприето да се смята, че начинът на живот на бащата не се отразява значително на поколението, то напоследък учените поставят под въпрос това и привеждат сериозни научни доводи, които са в пълен контраст с тези остарели вярвания.

Научната литература е пълна с данни, които показват, че начинът на живот на бъдещия баща предопределя до голяма степен индивидуалното развитие на бъдещето дете. Стресът, злоупотребата с вредни вещества, липсата на физическа активност и затлъстяването са фактори, които и при двамата родители оставят отпечатък върху бъдещите поколения. Нещо повече това въздействие може да се предаде дори в няколко следващи поколения. Изследванията в тази насока са много и сякаш ежедневно биват комуникирани под различна форма пред научната и широката общественост.

Например, много интересни резултати публикуваха миналата седмица учени от университета в Питсбърг, САЩ. Екипът има опит в изследванията на влиянието, което има алкохолът върху бъдещите поколения в моделен организъм мишка. В настоящето изследване учените правят следния експеримент -  подлагат на алкохолна злоупотреба мъжки мишки в продължение на пет седмици преди оплождането. След това изследват промените в поведението на мишлетата, чиито бащи са били подложени на алкохолен „маратон“. Оказва се, че това поколение (на „бащи алкохолици“, разбира се условно наречени от авторите на публикацията по този начин) избягва алкохола. Още по-странното е, че изследванията показват, че такива мишки по-трудно се поддават на стрес.

Известно е, разбира се, че когато човек е подложен на прекомерен и/или продължителен стрес, то алкохолизмът често е решение. Вярна е и обратната връзка. Алкохолизмът често се свързва с ниска устойчивост на алкохолиците към различни видове стрес. Възможно е тези мишлета, чиито бащи са били под действието на алкохол в продължение на седмици преди зачеването, и които не показват склонност към алкохол, да бъдат по-устойчиви на стрес.

Но хипотезите, въпреки че са нещо полезно в науката, имат нужда от научно потвърждение. Съвсем логично и колективът от Питсбърг не спира само до научни наблюдения. Те установяват, че мишлетата, които показват силна устойчивост на стрес, имат намалена синтеза на кортикостерон. А кортикостеронът е хормон, който участва в реакцията на стрес при мишки.

И какво излиза?!

Бащи, които редовно употребяват алкохол, не само предават на децата си отвращение към алкохола, но ги правят и по-устойчиви на стресови условия. Резултатите от тези изследвания са коренно противоположни на това, което знаехме за алкохолизма! Дали ще се потвърдят и в други изследвания, и с други моделни организми, остава да видим. Трябва да си дадем сметка, обаче, че това са експерименти върху мишки в контролирани лабораторни условия. Дали е така при хората, които живеят в една много сложна околна среда, включваща и неизброимо количество социални фактори, предстои да бъде доказано. Знае се, например, със сигурност, че децата на алкохолици много често също стават алкохолици.

Значи, едно е при мишките, а друго при хората?

Или има друго обяснение….

И все-пак тези научни изследвания поставят отново въпроса: Как влияе употребата на алкохол от бащите върху поведението на децата, върху тяхното здраве и живот. Колкото и да не ни се иска въпросът е отворен!

А докато това не е ясно, ясно остава едно – Внимателно с чашката!

доц. д-р Георги Милошев Специалности: Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването Дългогодишен популяризатор на науката в България.

ЧЕСТИТА 2015!

Отминават едни от най-светлите празници през годината – Коледа и Нова Година. Празнични дни, в които правим равносметка за отминалата година. Потапяме се в дълбоки размисли и страсти, и между суетата по подаръци и празничните трапези със сигурност си пийваме и чашка, две вино, а понякога дори и концентрат.

Странно е, че точно хората употребяват алкохол, докато животните не. И според един от героите на Ярослав Хашек в „Приключенията на храбрия войник Швейк“ употребата на алкохол е това, което различава човека от животните! Интересно заключение.

Тогава, нормална ли е употребата на алкохол от човека? Въпрос, който от дълго време търси отговор.

Оказа се, че хората консумират алкохол от има, няма 10 милиона години! Това показва генетично изследване на ензимите, отговорни за разграждането на алкохола, публикувано в престижно американско научно списание - PNAS през ноември 2014 година. В общи линии изводите са, че възможността и способността на хората да консумират алкохол се е появила основно заради климатични промени, най-вече в момента, когато нашите предци са слезли от дърветата и са започнали да живеят на земята.

Учените са направили тези изводи въз основа на сравняване на гените за усвояване на етанол при човека и при други 27 бозайника, включително човекоподобни маймуни. Основно е проследен генът за ензима ADH4 (Алкоходехидрогеназа 4).

Изводите, които се правят са, че предците на човека често са употребявали намерени, паднали на земята ферментирали плодове. Присъстващият в такива плодове етанол е практически токсичен за клетките и затова при хората постепенно е еволюирала цяла ензимна система, която не само разгражда етанола, но и го използва като източник на енергия.

И така, истината е, че ние хората сме привикнали към употреба на алкохол (етанол) още преди 10 милиона години.
Той е станал част от нашия живот, част от нашия хранителен режим!

Така че малко алкохол от време на време не само, че не е вреден, но може да бъде и полезен. Но не се увличайте! Нещата не са толкова прости.
Друго изследване показва, че не всеки човешки организъм усвоява алкохола по един и същ начин. Някои хора имат по-големи възможности от други. Като че ли тук няма нищо ново! Отдавна се знае, че някои раси не се справят лесно с алкохола. Новото е, че дори в нации (кaто нашата например), които нямат проблем с усвояването на етанола, различни индивиди имат различни възможности и това може да бъде доказано с генетично изследване. Дали преди да посегнем към чашката да не се тестваме генетично, за да знаем колко алкохол можем да понесем безвредно и дали няма бързо да привикнем към редовната му употреба???

Дори само експериментални, тези данни могат да дадат някои насоки за правилно поведение не само по време на празници, но и през цялата година. Затова, нашият съвет е загрейте се с малка чашка през празниците. Повеселете се!
Но, не злоупотребявайте! Алкохолът в по-големи количества все още си е отрова, а и честата му употреба води до пристрастяване.

И така!

Честита Нова Година и ..... Наздраве!

Цитирана литература

Hominids adapted to metabolize ethanol long before human-directed fermentation.

Matthew A. Carrigan, doi: 10.1073/pnas.1404167111

PNAS December 1, 2014

доц. д-р Георги Милошев Специалности: Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването Дългогодишен популяризатор на науката в България.