Нуклеинови киселини - Нуклеиновите киселини са високомолекулни органични линейни
молекули, съставени от голям брой последователно подредени „блокове“ наречени
бази или нуклеотиди. Последователността на подреждането на нуклеотидите в линейната,
полинуклеотидна верига е специфична за всяка отделна молекула нуклеинова
киселина (НК). Нуклеиновите киселини в основата на живота са ДНК и РНК
ДНК- дезоксирибонуклеинова
киселина
ДНК е носител
на генетичната информация
(наследствеността) на всички
клетъчни форми на живот и на много от вирусите. Основната функция на молекулата
на ДНК е съхранение на наследствената информация. Молекулата й е съставена от
участъци, наричани гени, които пренасят генетичната информация и от други участъци,
които не съдържат гени, но изпълняват важни функции в регулирането на
използването на генетичната информация. Наред с РНК и белтъците, ДНК е една от
трите основни макромолекули, ключови за всички известни форми на живот
Геном – Обикновено в
клетката има няколко различни по последователност ДНК молекули. Само
най-простите бактерии имат по една молекула ДНК. Съвкупността от всички
молекули ДНК в клетката се нарича геном.
Ген – тези
участъци от ДНК, които кодират протеини
Вариант на ген – някои гени
могат да имат няколко копия. Ако някое копие се рзличава малко по своята
нуклеотидна последователност, то това е вариант на гена. Понякога един същи ген
се различава незначително в различните хора. Това са генни варианти
Генетична структура – особености и
характеристики на всеки организъм, които се определят от ДНК, т.е. какви генни варианти
носи даденият организъм, кои работят, как работят и др. Това е много
индивидуална характеристика и има важно значение за идентичността на всеки един
от нас
Секвениране – разчитане на
нуклеотидната последователност на ДНК и/или РНК. Обикновено се извършва
автоматично на машини, наречени секвенатори
Секвениране на цялостен
индивидуален геном – цялостното разчитане на ДНК на един организъм
АРТ – Асистирани Репродуктивни Техники
Генетика (от гръцки гено γεννώ — раждам) е наука за гените, наследствеността, и изменчивостта на организмите
Епигенетика – наследствена информация, която не е закодирана в
нуклеотидната последователност на ДНК, а в начина на нагъване и компактизиране
на ДНК в ядрото или в химическите промени в нейната молекула. Тези факторите определят
коя част от ДНК ще работи, кога и как.
Модификации на ДНК и
протеини – Промени в ДНК и протеините, които я пакетират в ядрото,
които са химически предизвикани от различни ензими. Могат да бъдат прибавени
различни химически групи (метилови остатъци в случаите на метилиране) към ДНК и
протеините. Тези модификации са ключови епигенетични фактори, които определят
работата на гените.
Метилиране на ДНК – добавяне на метилови групи към молекулата на ДНК.
Умълчаване на гени – блокиране
активността на гени.
