ЗДРАВ ДУХ В ЗДРАВО ТЯЛО

 

И ако досега се вярваше, че на ендорфините (опиоидни и полипептидни съединения, които се произвеждат от хипофизната жлеза и хипоталамуса) дължим удоволствието, което изпитваме при и след физически упражнения, според най-новите изследвания стана ясно, че това далеч не е така. Досегашната заблуда идва от научни изследвания през 80^те години на миналия век, които показват, че след физическа активност нивата на ендорфини в кръвта на спортуващите хора се увеличават. Още тогава ендорфините бяха наречени „хормони на щастието“. Но теорията, че тези вещества са причината за приятните усещания на удовлетворение и щастие след спорт, се оказва невярна.

Защо ли?

Ами защото вече се знае, че ендорфините са прекалено големи по размер, за да имат способността да преминат кръвно-мозъчната бариера и да влияят върху мозъка ни…..

Тогава?

Въпреки че въпросът какво ни кара да сме щастливи дълго време, след като сме спортували, вълнува учените от много време, едва отскоро започнаха да се появяват отговори на тези въпроси. Учени от няколко изследователски центъра в Германия, провеждайки молекулярно-биологични, имунологични и поведенчески изследвания върху мишки като модел, установяват, че тичането на дълги разстояния увеличава синтезата на т.н. ендоканабиноиди. Още през 2010 г. екип от Университета в Бордо изказва хипотезата, че не ендорфините са отговорни за еуфорията след спорт. Тогава резултатите са били недостатъчни, за да подкрепят напълно тази хипотеза. И така до миналия месец, когато в престижното списание на Американската Академия на Науките излиза статия на германския екип и преобръща досегашните вярвания за "хормоните на щастието".

Какво са канабиноидите?

Канабиноидите са малки молекули, които специфично се свързват с т.н. канабиноидни рецептори в нашето тяло. Те са силно биологично-активни и са подобни на канабиниодите, които се откриват и в марихуаната. Именно с канабиса и най-вече с връзката им с неговото действие върху организма е свързано и името им (канабис - канабиноиди).

Нищо чудно, нали?

На тях всъщност се дължи и ефектът на марихуаната върху организма.

Това, което е ново, е че учените от Германия доказват, че в организма след продължителна тренировка се синтезират големи количества канабиноиди. В резултат на взаимодействието си с канaбиноидните рецептори по повърхността на клетките в различните тъкани (най-вече мозъка, но и жлезите с вътрешна секреция и други), ендогенните канабиноиди оказват своето влияние върху човека и неговото настроение.

Това не е изненадващо, защото ендогенната канабиноидна система е важна физиологична система, която участва в почти всички процеси, свързани с човешкото здраве. И въпреки че я определят като много важна система, за нея се знае сравнително малко. Асоциират я с реакциите на организма към канабиса, но очевидно значението й за организма е далеч по-голямо. Сравнителната генетика показва, че всички гръбначни  животни имат  ендоканабиноидна  система. Тази система е есенциална за жизнените процеси и адаптацията на организма към околната среда и се предполага, че се е появила в примитивните животни преди 600 милиона години. Тя има отношение към запазването на баланс във вътрешния свят на организмите, като им позволява да се справят с въздействията от околната среда. Синтезирането на едногенни канабиноиди от организма по време на засилени тренировки води до усещания като щастие, превъзбуда и наслада, нещо, което се получава с някои наркотични вещества. Приглушават се усещанията за болка. На човек му става хубаво и приятно и то само чрез спорт, тичане, плуване или което и да е физическо занимание, което е по вкуса на всеки един от нас. Хубавото тук е, че това са ендогенни съединения, които се изработват от нашето тяло и освен да ни правят щастливи, не могат да ни навредят.

С други думи, максимата „Здрав дух в здраво тяло“  се основава на сериозни научни доказателства и ни показва интересен, безболезнен и сигурен начин да бъдем еуфорични, усмихнати и неподвластни на лошото настроение. А също така и здрави ;)

д-р Милена Георгиева Специалности:   Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването Популяризатор на науката в България.