ЗЛАТНА КЛАСАЦИЯ НА НАУЧНИТЕ ОТКРИТИЯ ПРЕЗ 2015

Стартираме годината с наша класация за най-важните събития в областта на биологичната наука за 2015. Това е нормално и може да бъде видяно в различни варианти, и интерпретации на различни места в интернет пространството. 
Конкретно за биологията, такива класации могат да бъдат прочетени на много места. 

Едно от тях е: http://nauka.offnews.bg/news/r_1/n_30975.html?preview=ok

Това, което ние ще направим, е да подредим в златна класация трите най-важни открития в областта на биологията и медицината за отминалата година.

Безспорно най-дискутираното събитие на 2015 година е разработването на системата CRISPR-Cas9. Тя представлява най-новата придобивка на науката в областта на генното инженерство. Макар, че беше създадена през 2013-та, тя достигна своя апогей през 2015. Работата е там, че се очаква тази система да е в основата на осъществяването на различни генно-инженерни проекти, започващи от създаване на устойчиви на заболявания видове животни и растения, до лекуване на генетични заболявания и дори до създаване на "дизайнерски" бебета. И макар, че технологията носи със себе си потенциал за назряващи етични проблеми, това откритие е в челната класация на най-големите разработки в областта на биологията напоследък.

Друго научно постижение за 2015 е разработването на технологии за използването на дрождите за синтез на различни, биологично-активни молекули. Новото, постигнато през отминалата година бе, че чрез напредналата генетична технология бяха създадени дрожди, които синтезират предшественици на морфин и различни други опиати! И така, тези едноклетъчни организми вече лесно могат да бъдат превърнати във фабрики за различни биологично-активни вещества, лекарства и добавки.

На трето място поставяме откриването на още един ключов „свидетел“ на еволюцията на нашия вид. В пещера в Южна Африка бе открит нов вид от рода Homo, наречен Homo naledi. Заедно с неандерталеца, Денисовия човек и откритите наскоро останки от хоминид в пещера в Китай, изглежда че H. naledi вероятно е бродил из саваните на Африка, а по-късно и из Азия, и Европа. Вероятно няколко различни хоминида са съжителствали едновременно и нещо повече, са се кръстосвали преди да бъдат претопени в съвременния Homo sapiens.

А, сега нашите предвиждания! 

Едва ли използването на техниката CRISPR-Cas9 за една година ще доведе до революционни постижения в биологията и медицината. Още по-малко би могло да се получат така плашещите за някои хора „дизайнерски бебета“. Да, това е във възможностите на биолозите, но тези възможности съществуваха и преди въвеждането на CRISPR, а не бяха реализирани. Това е така, защото съществуват множество морални и етични проблеми, а и изследванията изискват много задължителни повторения и проверки, и следователно много време.

По-различно стоят нещата с използването на дрождите като фабрики за биологично-активни вещества и … наркотици. Тук вече трябва много да се внимава и бързо да се приеме съответното законодателство, защото както си знаем, в областта на търговията с наркотици пречките бързо биват преодолявани и средства за разработки лесно се намират! Така, че в тази област през 2016-та можем да очакваме по-скоро неприятни изненади.

Що се отнася до откриването на останки от пра-човеци и разполагането им на правилните места в картата на нашата еволюция, то този процес ще продължи и споровете няма скоро да заглъхнат. Едва ли между учените през 2016 ще се оформи единно мнение за това как точно е протекла човешката еволюция. Вероятно десетилетия и много още останки от древни човеци ще са необходими, за да успеем да кажем със сигурност какво е направило Homo sapiens разумен човек.

Едно нещо можем да предвидим със сигурност и то е по-скоро с неприятен привкус. Измирането на видове на планетата Земя, започнало от преди няколко десетилетия, ще продължи. И през новата 2016 година Земята ще загуби още няколко хиляди вида животни, растения и насекоми. Загубата на тези видове ще е резултат на човешката дейност и промените в климата. За съжаление тези промени също са предизвикани от човешката дейност. Тази загуба може да не е напълно невъзвратима, имайки предвид развитието на генетиката. От екологична гледна точка, обаче, вероятно никога няма да имаме земния рай, който имахме преди 50-100 години. Това вече е тревожно и трябва сериозно да се замислим!

Завършваме нашата селекция от трите най-важни научни събития за 2015 и се надяваме 2016 да е по-плодотворна и далеч по-успешна, както и да е белязана по-скоро с положителни научни новини, отколкото с неприятни!

доц. д-р Георги Милошев Специалности: Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването Дългогодишен популяризатор на науката в България.

д-р Милена Георгиева Специалности:   Генетика, Епигенетика, Молекулярна биология, Нутригеномика, Нутриепигеномика, Епигенетика на заболяванията и остаряването Популяризатор на науката в България.