Още от ученическите години знаeм, че първобитните хора са
имали по-едри лица с големи, масивни челюсти. Тогава ни учеха, че това се
дължало на по-грубата храна, която на първобитния човек му се е налагало да
консумира за разлика от нас, които се храним предимно с преработена (сготвена
хрaна). И както е нормално това дълго време бяха предимно хипотези, базирани на
предположенията за хранителните навици на първобитните.
Напоследък научните интереси в областта на еволюционната
и по-точно еволюционно – антропологичната наука започнаха да се увеличават.
Секвенирането на генома на неандерталеца и на някои други наши предци
разпалиха дискусията за това, откъде в действителност произхождаме, как сме
еволюирали. Доказано беше, че съвременният човек, т.е. ние, носим в генома си
част от генома на неандерталеца. Дори беше установено, че някои човешки
заболявания се дължат именно на тази ДНК, която е останала у нас от нашите
прародители.
Наскоро учени от Университета Харвард погледнаха по
различен начин на човешката еволюция, като се спряха на храненето и храната на
първобитните хора. Те тестваха хипотезата, че видът храна, по-скоро начинът ѝ
на приготвяне и на приемане могат да доведат до промени не само във външния вид на
човека, но и в големината, и функционирането на мозъка. Списанието Nature публикува наскоро (09.03.2016)
статията на учените Катрин Зинк и Даниел Либерман с резултати от техни
експерименти върху хранене на доброволци с обработена и необработена храна, както и с храна, която е на големи парчета и такава, която е нарязана.
Накратко, те накарали определен брой доброволци да се
хранят със зеленчуци (моркови), и месо (козе), които били нарязани на малки парчета.
Тези парчета били с размери подобни на тези, които ние сме свикнали да виждаме
в чиниите си днес. На друга група доброволци те давали
храна под формата на едри парчета, в някои случаи дори ненарязана. Със
специални сензори учените измервали броя на дъвкателните движения, както и силата, с
която доброволците сдъвквали храната. Резултатите ясно показали, че когато
храната не е нарязана, а е на едри късове и е сурова, са необходими около 17 процента
повече дъвчене и около 26 процента по-голяма сила, за да стане храната удобна
за поглъщане. Оказало се, че за нарязаната храна са необходими годишно 2.5
милиона по-малко дъвкателни движения!
И нещо още по-фрапиращо!
За да си набави
необходимите 2500 калории на ден, на първобитния човек са му били необходими
между 9 и 11 часа (4000 дъвкателни движения) дъвчене на ден! Това си е цял ден,
преминаващ в дъвчене. На археолозите е известно, че предците на човека са
започнали да обработват храната (да я режат на малки късове) преди около 2
милиона години. Ето защо някъде тогава челюстите и зъбите на човека са
започнали да намаляват по размер и да се променят по форма – просто не са били
необходими масивни челюсти и едри режещи зъби. Така сме придобили
съвременния облик на лицата си.
Учените отиват още по-далеч в спекулациите си. Те смятат, че надробяването
на храната на малки късове с помощта на каменни сечива е довело до по-малко
време за дъвчене и освобождаване на повече време за други дейности, свързани с
развитието на интелекта, като рисуване, чертаене, може би дори и смятане! Дали
тази хипотеза ще се потвърди, ще покажат бъдещи изследвания.
Едно е ясно, използването на миксери и
кухненски роботи със сигурност ни спестява време и енергия, които ние да
оползотворяваме за интелектуалното си развитие. А дали след 2 милиона години
това ще доведе до промяна, та дори и изчезването на нашите зъби, предстои да
видим.
|
доц. д-р Георги Милошев
Специалности:
Молекулярна биология и генетика, Епигенетика, Генотоксикология, Екогенотоксикология, Нутригеномика и Епигеномика, Генетика и Епигенетика на асистираната репродукция, Епигенетика на остаряването
Дългогодишен популяризатор на науката в България. |
